Иглолистни дървета и храсти31 март 2009

Западна туя - Thuja occidentalis

Създадено от gradinar
вторник 31 март 2009 - 13:43:05
th-oc-smaragd.jpg Thuja_occidentalis.jpg Thuja_occidentalis1.JPG Thuja_occidentalis2.jpg thuja_occidentalis_danica.jpg Thuja_occidentalis_Woodwardi.jpg

thuja_occidentalis.jpgСемейство Cupressaceae, Кипарисови

Безспорно тя олицетворява мечтата на всеки градинар: притежава невероятна красота, поддържа стилен облик и е изключително непретенциозна.

Името на прекрасните вечнозелени дървета идва от времето на Теофраст и означава буквално ‘смолиста, ароматна дървесина’. За разлика от родината си, където туята е класическо иглолистно дърво, у нас приложението й е предимно като средно голямо градинско растение. Предпочитана за живи плетове, изискани декоративни групи и ефектни акценти, мълчаливата гостенка от Северна Америка хваща окото и пленява сърцето от пръв поглед.

Доста известната западноевропейска туя е представител на хладните иглолистни гори и често се среща в студени блатисти почви. От вида са известни около 1000 форми, сред които и разнообразни миниатюрни форми. Най-известните са:
- Thuja occidentalis „Литъл Джем", ръст изправен, до 1м височина. Издънките отчасти водоравни, игли, тъмносиви.
- Thuja occidentalis „Рекурва Нана", ръст топчест до широко конусовиден, 50-60см височина. Клоните неравномерно изправени и разклонени настрани, върховете на клоните прегънати и усукани, игли матовозелени, люспести листа, които покафеняват през зимата.
- Thuja occidentalis „Сънкист", ръст изправен, конусовиден, в съд рядко по-висок от 1,5м, игли златистожьлти, при покарването светложълти, а през зимата зеленикавожълти.


Сортове
‘Smaragd’ е най-често използваният сорт на западната туя. Представлява стройно и гъсто дръвче с пирамидална корона и тъмнозелена багра на листата. Ефектен за декоративни групи, в които изгражда структурата и изразява вертикалните акценти. Използвайте една, три или пет туи за създаване на групата и около тях засадете по-дребни храсти с жълта, златиста, резедава или синкава багра на листата. Ако използвате сезонни цветя, подберете видове с ярки и светли цветове: жълто, розово, оранжево, бяло. Не използвайте храстчета с дребни листа, които наподобяват листата на туята. Оставете я да доминира. Изключение може да се направи за златиста туя, юка, чашкодряни (Euonymus fortunei - ‘Emerald Gayeti’ и ‘Emerald’n’Gold’) и стелеща хвойна (Juniperus sabina), с които се съчетава добре. Поддържайте туята не повече от 60 см в диаметър и до 2.50 м висока.

‘Ericoides’ е малка и компактна форма на западната туя. Отличава се с характерния си виолетов оттенък, който в зависимост от слънчевото огряване варира от интензивен до почти зелен. За да поддържате гъста короната на ерикоидната туя, трябва да провеждате резитби четири пъти в годината. Използва се в комбинация с другите сортове на туята, както и с вечнозелени храсти: чашкодряни, лоницера, котонеастър, хвойни.

‘Rheingold’ (Златиста туя) е много популярен сорт на западната туя. Цени се заради малката кълбовидна корона и златистата багра на листата. Изисква пряко слънчево огряване за да запази първоначалния си вид – в противен случай става по-рехава и златистото преминава в резедаво. Тук резитбите са от особена важност – за да се получи красива гъста кълбовидна корона, трябва да подстригвате поне четири пъти в годината.
Златистата туя се комбинира с по-високи вечнозелени дръвчета (туя, лъжекипарис, изправена хвойна, тис, аризонски кипарис) и с вечнозелени храсти с тъмна багра (червенолистен кисел трън, японски чашкодрян, лавровишня). Класическата комбинация от ‘Rheingold’ и ‘Smaragd’ е живописна и стилна, а и илюстрира пластичността на западната туя по отношение на декоративни форми и сортове.

‘Fastigiata’ е със стегната и цилиндрична корона, което я прави предпочитано растение за вечнозелен жив плет. Дръвчетата се засаждат през 50 см и за няколко години образуват плътна зелена стена. Добре е живият плет да се подстригва, от което се сгъстява и разрастването му се ограничава.

‘Danica’ е дребна и с много гъста корона. Тъмнозелените и листа дават плътен обем, а изключително бавният растеж не позволява растението да става рехаво. Приложението на ‘Danica’ е по-ограничено и предимно в композиции с вода и камък. Добре стои като плътно зелено петно в скалните кътове, а по-търпеливите градинари могат да я използват за изграждане на плътен зелен бордюр покрай алеите.
На пазара се предлагат и други декоративни сортове на западната туя, така че е добре да посетите близкия градински център, преди да започнете да композирате градината. Използвайте контрастните форми и багри на различните сортове, за да получите максимален декоративен ефект.

Сортовете на западната туя можете да размножите лесно и в домашни условия. Отчупете през август зелена клонка там, където тя започва да покафенява и я поставете във влажен пясък на топло и светло. За шест седмици ще се образува корени и така ще получите ново растение, което ще засадите в саксия. След три години вече ще имате истинска малка туя, готова за засаждане в градината.

Описание
Западната туя се продава във вид на малко вечнозелено дръвче с гъста пирамидална корона, изградена от многобройни тънки разклонения и фини люсповидни листенца. Може да се види в градините пред почти всички модерни заведения, хотели и дори в обновените обществени паркове. Ценена е заради формата на короната, характерния свеж масленозелен цвят на листата и бързия растеж. Образува малки люспести кафяви шишарчици, понякога в огромни количества. Западната туя има десетки декоративни сортове с различни по багра листа и всякакви форма на короната: ниски, кълбовидни, тесни и цилиндрични; златисти, виолетови, тъмнозелени, резедави... понякога е трудно да се приеме, че всичко това е западна туя – основният източник на иглолистна дървесина в Северна Америка.

Място: Светло до слънчево.

Почва: Глинесто-песъчлива, слабо кисела градинска пръст.

Поливане и торене: Поддържа се равномерна влага. Чувствителна към изсушаване на почвата и въздуха. От май до август през 4 седмици се подхранва с тор за иглолистни.

Презимуване: Без зимна защита на открито. В немразовити дни се полива.

Вредители и болести: Умиране на издънките на туята.

В отглеждането на туя няма никакви тайни. Важно е при закупуване растението да е засадено в саксия – не се лъжете да купувате туи, чиито корени са увити в зебло или найлонов чувал. След като сте определили точното й място в градината, изкопайте дупка с 20 см по-широка от саксията. Добре е на дъното на дупката да изсипете две шепи овес и шепа прегорял оборски тор. Извадете туята внимателно, без да разтрошавате балата пръст около корените й и я засадете. Притъпчете хубаво и полейте – първото поливане трябва да е обилно – три или четири кофи вода. През следващите няколко седмици се полива на всеки три дни, стига повърхността на почвата да е засъхнала. На втората година поливането е само по желание.

Листата на туята са богати на витамин С и от тях първите заселници са приготвяли вкусен чай против скорбут.
Отвара от листата на западната туя се пие за пречистване на кръвта и при силна кашлица. Естествено, в градски условия това ще донесе повече вреди за здравето, отколкото ползи.
Трупче дървесина от западна туя, поставено между дрехите в гардероба, предпазва от молци. В Канада и САЩ такова трупче е традиционен подарък за новодомци.



Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 37354

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.
Theme by Xen