Екзотични плодове и зеленчуци05 юли 2008

Авокадо - Persea americana

Създадено от gradinar
събота 05 юли 2008 - 16:45:04
avocado.jpg avocado1.JPG avocado2.jpg avocado_-_Persea_americana1.jpg avocado_-_Persea_americana2.jpg avocado_-_Persea_americana3.jpg avocado_-_Persea_americana4.jpg avocado_-_Persea_americana.JPG

avocado2.jpgАвокадото e растение от семейство лаврови. Произхожда от Централна Америка и е познато още преди 8000 г. на ацтеките и маите. Названието му (ahuacatl) идва от езика нахуатъл, което в превод означава тестиси поради приликата на плода с този анатомичен орган. Растението е донесено в Европа от испанците през 17 в. Днес най-големите производители на авокадо са Мексико, Индонезия, САЩ, Бразилия и Колумбия. Големи плантации с авокадо има и в Европа - в Испания и на Корсика.
Ако в родната си Америка авокадото е плодородно дърво с височина до 20м, в саксия то е привлекателен храст с едри листа и далеч по-скромни размери. Това растение рядко се предлага по магазините, но лесно можете да го отгледате сами.
Сортовете се делят на три географски групи:

1. Антилска група (тропическа) произхожда от тропически низки области (до 800 м над морското равнище). Например, към тази група се отнасят сортове «Валдин», «Симондс» и «Черен принц» (Waldin, Simmonds, Black Prince). Те са чувствителни към студа. Плодовете тежат 0,4–1,5 кг.
2. Гватемалска (полутропическа) произхожда от тропически горни области (800–2.800 м над морското равнище). Типичните представители на дадена група се явяват сортове «Бемик» и «Гасс» (Bemik, Hass). За кратко те издържат понижаване на температурата до 0 C°. Плодовете тежат 0,5–1,5 кг.
3. Мексиканска (субтропическа) произхожда от субтропически области на Мексико. Това са сортове, най-издръжливи на низките температури (Те издържат без да се повредят за кратко температура около – 4 C°). Сортовете на тази група се отглеждат най-много. Например, към тази група се отнасят сортове «Готфрид» и «Пернод» (Gottfried, Pernod). Плодовете са по-малки (до 250 г).


Дървото вирее във влажни тропически гори и достига височина от около 15 м. Плодът обикновено тежи около 150-250 г, но има и сортове с по-едри плодове (около 1 кг), а също и миниатюрни разновидности. Цветът е зелен или кафяво-зелен. Вътрешността съдържа една семка, но често се бърка с костилка поради големината ѝ. Плодът узрява едва след като бъде откъснат от дървото.

Отделете костилката от плода, почистете я от всички остатъци. Сега идва сложното – трябва да пробиете 3-4 дупки в костилката по обиколката й, за да мушнете вътре връхчетата на клечки за зъби, с които ще закрепите костилката над бурканче с вода. Заострената част трябва да е отгоре, а плоската едва да докосва водата. Когато бурканчето се запълни с корени, засадете младото растение в саксия с тлъста градинска почва с добавка на глина, така че поне половината костилка да остане навън.

Поливайте обилно и оросявайте често през топлите месеци. Торете на две седмици. Пензирайте клонките на младия екземпляр, за да поощрите разклоняването му.
През зимата го местете на хладно – до 10-15 С, оставяйте почвата да засъхне между поливанията. Ако е на топло, може да загуби всичките си листа. Спрете торенето, за да му дадете покой.

След като се прихване, намерете на авокадото слънчево място в стаята или навън.
Приложения:
• Познати са около 500 вида авокадо, които произхождат от три разновидности: мексиканско, гватемалско и западно-индийско.

• Авокадото се яде сурово, тъй като при топлина обработка авокадото започва да горчи.

• Въпреки това се използва като гарнитура на печено говеждо, на печени бели меса или на птиче месо.

• Опитайте авокадо като десерт или сос .

• От костилка можете да се сдобиете с красиво зелено растение, което много бързо се превръща в дръвче. Възможно е да е засади и в градината - на завет, като през зимата го обвийте със слама.

• Авокадото може да бъде използвано и като средство за разкрасяване. Плодът традиционно се използва от жените в Мексико и Аризона като козметично масло, което леко прониква в кожата и я освежава.

Отглеждане:


Култивиране:
Авокадото е култивирано в Мексико от ацтеките още през третото хилядолетие пр.Н.Е. В днешно време най-известният сорт авокадо е Persea americana (P. gratissima Gaertn.). Промишленото култивиране на авокадо е започнало в Флорида (САЩ) през 1856 г. Най-големия производител в световен мащаб на авокадо е Мексико. В момента съществуват около 400 сорта авокадо, от малки с размер на слива до големи, достигащи до 1 кг. , някой от тях са светло зелени на цвят, други до тъмновиолетови, с различни форми на плода, от ябълковидни то такива с форма на круша. Повърхноста на авокадото може да бъде от огледално гладка до силно намачкана.

Отглеждане в домашни условия:
Като растение много рядко ще срещнете авокадото в някой цветарски магазин, поради тази причина повечето любители го отглеждат от костилка. Авокадото се чувства добре на светло, слънчево място, което е защитено от ветрове. Ако има достатъчно пространство и добра осветеност, може успешно да се отглежда като декоративно стайно растение, но без да цъфти – в домашни условия това е почти непостижимо. Авокадото расте бързо, добре е саксията, в която е засадено да е с по-голям размер, тъй като развива голяма кореновата система.

Температура:
Лятото 22-28°С, през зимата не по-ниска от 16-18°С. Ако температурите паднат около 12 °С, листата на авокадото ще опадат.
Поливане: През лятото поливаме обилно, без да изчакваме горния слой на субстрата да засъхне,  през зимата намаляваме обема на водата и се допускат краткотрайни (до седмица) засушавания на повърхноста на почвата.

Влажност:
Като всяко тропическо растение, авокадото обича високата въздушна влажност, През отоплителния сезон (зимата) е добре да се опръскват един-два пъти на ден листата с вода със стайна температура.

Подхранване:
В периода на вегетация (пролет-лято) подхранваме веднъж на две седмици с минерални и органични торове. През зимата (период на покой) не се тори.

Подрязване:
През пролетта оформяме короната, като за сгъстяването и може да отчупим младите връхчета.

Период на покой:
От октомври до март. Оптимални температури 18-20°С, поливаме умерено, необходимо е добро осветление.

Пресаждане:
През пролетта младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните само по необходимост, или на 2-3 години.

Почва:
Добре дренирана, богата на хумус, смес от листовка, торф, пясък 1:1:1. На дъното на съда се поставя слой керамзит за дренаж.

Размножаване – методи:

Със семена :
Костилките на недоузрелите плодове не поникват.

В субстрат:
За размножаване е необходимо семената да са пресни. Субстрата, който се ползва е от равни части листовка, торф и пясък, костилката се поставя така, че острата връхна част да е нагоре и на нивото на субстрата. Отгоре се покрива с прозрачен съд или полиетиленов плик. Поставя се на светло место, без пряко слънчево огряване. Поддържа се постоянна температура не по-ниска от 21°C, периодически се опръсква субстрата и се проветрява. Когато покарат поници (това може да отнеме около шест месеца), се открива, поставя се на по-светло, но не и на пряка слънчева светлина. Когато укрепне достатъчно се пикира в индивидуална саксия.

Във вода:
По диаметъра на средата на костилката се пробиват четири малки дупчици, разположени на 90 градуса, внимателно, за да не се нарани ядката. В дупчиците се поставят четири клечки за зъби, кото служат за опора. Цялата „конструкция“ се поставя върху чаша с вода, така че водата да покрива долната част на костилката. Нивото на водата трябва да се поддържа постоянно. Кoгато се появят достатъчно корени, можем да посадим семеначето направо в саксия. Може също първоначално да се постави във влажен памук и когато костилката се раздели на две, да се премести в саксия. След седмица-две ще се появи и кълнчето.

Чрез резници:
Не се размножава чрез резници, тъй като трудно се вкореняват. При едногодишните резници – не повече от 6% вкореняемост, а при двугодишните – до 20%.

Облагородяване:
Облагородяване се прави през втората половина на лятото, от спяща пъпка или напролет, на израстнали двугодишни растения с диаметър на стеблото 0,7 – 1 см.
Растенията, размножени от семена цъфтят на шестата – осма година, а присадените – на трета или четвърта година.

Проблеми при отглеждането:
Предразположено е към бактериални, вирусни и гъбични заболявания.
Листата кафенеят – първо крайчетата, а в последствие и целите листа покафеняват и опадват. Причина може да бъде сухия въздух, през зимния период когато отопляваме помещенията се опръсква редовно с вода със стайна температура. Симптоматиката е същата  при недостатъчно поливане.
Листата жълтеят и опадват: Причина може да е червеното паяче или други акари.
Листата избледняват и губят окраската си. Причина може да бъде недостатъчната осветеност. Ако растението дълго време е било засенчено, трябва да се аклиматизира постепенно към директната слънчева светлина. През зимата е желателно доосветяване с луминисцентна лампа.

Вредители:
Щитоносна въшка, акари.

Преглеждания: 97

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.
Theme by Xen