Кактуси18 юли 2008
Ехинокактус - Echinocactus
Създадено от gradinar
петък 18 юли 2008 - 11:00:47
Рода е описан за първи път през 1827 г. от Heinrich Friederich Link и Friederich Christoph Otto. Наименованието произхожда от латинската дума "echinatus" - бодлив и идва от времето, когато повечето обли кактуси са се отнасяли към рода Ехинокактус, а тези с цилиндрична форма на стъблата - към рода Цереус или Ехиносереус.Рода включва около десет вида, измежду най-големите от известните обли и цилиндрични кактуси. Близки родственици са с Ферокактусите. Стъблата са ярко зелени, гладки и бляскави, в природата достигат 3 метра на височина и до 1,5 метра в диаметър. Ребрата са много на брой, прави, силно въоръжени. Големите ареоли на върха почти се сливат по между си и образуват плътно, вълнисто покритие. Бодлите не са многобройни, цвета им е кехлибарено-жълт, дебели са, с дължина 2-7 см., в болшинството от видовете са много здрави и твърди, с шиловидна форма. В природата цъфтят само старите растения, в домашни условия по принцип Ехинокактусите не зацъфтяват. Цветовете са жълти или тъмно розови, с формата на корона, не големи, с диаметър 2-5 см., имат тесни, копиевидни венчелистчета, разполагат се в кръг около върха на стъблото. В природата се опрашват от насекоми или малки птици. Цветната тръбичка е къса, ресничеста, покрита с люспи. Плодовете са сухи, разтрошават се.
Популярни видове са: Е. viereckii, Е. amoenus, Е. enneacanthus, Е. acifer, Е. engelmanii.
Кактусите от този род са разпространени в югозападните части на САЩ и северните части на Мексико. Растат на глинесто-варовита почва, главно в пустинни местности, в подножието и по склоновете на скали, в планински клисури, където почти няма друга растителност. В близкото минало беше напълно възможно да се срещнат големи групи от Ехинокактуси на възраст от 200 до 400 години, в днешно време е трудно да се открият дори единични екземпляри на такава възраст. Само в Ел Пасо (Тексас) при проведени строителни работи са унищожени повече от 500 от тези ценни растения.
При отглеждането на Ехинокактусите, единствения проблем с който може да се сблъскате е осигуряването на място за възрастните растения. При интензивна слънчева светлина, постоянен приток на свеж въздух и умерено поливане в периода на растеж, Ехинокактусите растат сравнително бързо, но да се дочака да цъфнат не е лека задача. Повечето видове се развиват добре в субстрат състоящ се от 40% равни части листовка и чимовка, 30% смес от едрозърнет пясък и чакъл, до 10% варовикови добавки, останалото добавъчни материали. За така наречените "малки" Ехинокактуси (E. horizonthalonius, E. parryi, E. xeranthemoides), към субстрата се добавят в до 20% от обема чакълести съставки и се намалява количеството поливки. През зимата възрастните растения се държат сухи при температура 6-10 градуса. По-деликатните видове предпочитат зимни температури 8-10 градуса.
Ехинокактусите се размножават чрез семена. Растежа на семеначетата може да ускори, като се направят присадки, а след това отново се вкоренят подрасналите екземпляри. Оставащите от присадката "пънчета", могат да послужат за вегетативно размножаване, тъй като охотно образуват издънки.
Ехинокактусите са изключително популярни и широко разпространени в колекциите.
При отглеждането на Ехинокактусите, единствения проблем с който може да се сблъскате е осигуряването на място за възрастните растения. При интензивна слънчева светлина, постоянен приток на свеж въздух и умерено поливане в периода на растеж, Ехинокактусите растат сравнително бързо, но да се дочака да цъфнат не е лека задача. Повечето видове се развиват добре в субстрат състоящ се от 40% равни части листовка и чимовка, 30% смес от едрозърнет пясък и чакъл, до 10% варовикови добавки, останалото добавъчни материали. За така наречените "малки" Ехинокактуси (E. horizonthalonius, E. parryi, E. xeranthemoides), към субстрата се добавят в до 20% от обема чакълести съставки и се намалява количеството поливки. През зимата възрастните растения се държат сухи при температура 6-10 градуса. По-деликатните видове предпочитат зимни температури 8-10 градуса.
Ехинокактусите се размножават чрез семена. Растежа на семеначетата може да ускори, като се направят присадки, а след това отново се вкоренят подрасналите екземпляри. Оставащите от присадката "пънчета", могат да послужат за вегетативно размножаване, тъй като охотно образуват издънки.
Ехинокактусите са изключително популярни и широко разпространени в колекциите.
ВИДОВЕ
*Echinocactus grusoniiМинимална температура: за кратки периоди от време издържат на температури до -10°C, средна зимна температура 12°C.
Разположение: пълно слънце
Произход: Мексико (Сан Луис Потоси, Идалго). Местното название на кактуса е "златна топка".
Описание: Стъблата са светло зелени, обли, с възрастта леко се издължават, никога не образуват странични издънки. Старите 200-300 годишни екземпляри надвишават 1 метър на височина и 70 см. в диаметър. Ребрата са около 30, остри, високи, прави, в ранна възраст разделени от редуващи се вдлъбнатини и изпъкналости. Ареолите в посока към върха се разполагат все по-плътно и образуват гъсто покритие. Радиалните бодли са 8-10 на брой, с дължина до 3 см. Централните бодли са разположени кръстообразно и са дълги 5-7 см. Всички бодлички се отличават с особена декоративност, цвета им е прозрачно жълт, и са изключително здрави и твърди, леко извити към основата на стъблото. Зацъфтява на възраст 30-40 години, периода на цъфтеж е от Март до края на Април. Цветовете са жълти, дълги и с диаметър около 5 см., появяват се само на старите растения. Плодовете са дълги до 2 см., покрити с бели, вълнисти власинки.
Подвид:
- Echinocactus grusonii fa. subinermis - стъблото му е с обла форма, достига на височина 1,20 м., а в диаметър 1 м. Епидермиса е светло зелен. Върха е вълнист. В сравнение с другите видове от рода, почти няма бодли, те рядко достигат до 4-5 мм. на дължина и са жълти на цвят. Цветовете са малки, незначителни, жълти във вътрешността и кафяви от вън.
*Echinocactus horizonthalonius
Минимална температура: за кратки периоди от време издържат на температури до -10°C, средна зимна температура 12°C.
Разположение: пълно слънце
Произход: от югозападните части на САЩ (Arizona, New Mexico), до северно Мексико (Nuevo Leon, San Luis Potosi). Този вид Ехинокактус произхожда от региони, в които получава само 20-30 см. вода на година, силно слънчево огряване и жега. Така че има нужда от много малко вода и много слънце. Почвата върху която расте е богата на варовик, така че е добре да се добави от този минерал в субстрата за отглеждане.
Описание: Echinocactus horizonthalonius е най-малкия от Ехинокактусите и единствения, който ще зацъфти при отглеждане в саксия. Стъблата са сиво-сини, обли до леко издължени, достигат на височина до 30 см., в диаметър около 20см., без странични издънки. Ребрата, около 10 на брой (обикновено 8), са закръглени, разположени спираловидно. Ареолите са кръгли, разположени на разстояние 1-2 см. по между си. Централните бодли са от 3 до 5 брой (с дебелина 2,5 мм.), а радиалните са 6-9 на брой, при младите растения са тъмно червени, с възрастта стават кехлибарени, в основата са по-тъмни, твърди и извити, с дължина 2-4 см. Цветовете поникват на върха и са розови или червени с дължина 5-6 см. и диаметър до 6 см. Периода на цъфтеж продължава от Март до края на Май. Плодовете са червени, продълговати, полусухи, силно ресничести с дължина до 3 см. В природата узряват през Май-Юни. Семената са големи, кафеникаво черни.
Подвид:
- Echinocactus horizonthalonius var. nicholii - произхожда от южните части на Аризона и Sonora (Sierra del Viejo), и е застрашен вид. Обикновено има 8 ребра, централните бодли са 3 на брой, а радиалните 8.
*Echinocactus parryi
Произход: Мексико - Chihuahua, езерото Guzman, ендемичен вид, застрашен от изчезване.
Описание: Расте като единично растение, стъблата са обли, високи от 16 до 25 см. и с диаметър от 21 до 30 см. Върха е вдлъбнат, покрит с бели власинки. Ребрата са от 13 до 21, леко закръглени. Ареолите са с диаметър 12 мм., в частта си от която излизат бодличките, достигат до 1,5 мм., в частта от която излизат цветовете и са покрити с мъх. Бодлите са твърди, здрави, понякога сплеснати, белезникави на цвят. Радиалните бодли са от 8 от 11 на брой, прави или леко извити, горните са по-тънки. Централните бодли са 4, големи с дължина от 4 до 10 см., леко заоблени в основата, растат прави или леко извити. Цветовете са златно жълти. Цветната тръбичка е гъсто покрита с власинки. Плодовете са продълговати.
Отглеждане: Кактуса расте изключително бавно и е доста труден за отглеждане.
*Echinocactus polycephalus
Минимална температура: издържа на температури до -12°C, средна зимна температура 12°C.
Разположение: пълно слънце
Произход: САЩ (Mohave и пустинята Sonoran: Arizona, California, Nevada), Мексико (северозападна Sonora), на малка надморска височина. Расте по изключително безводни места, върху каменисти и песъчливи почви.
Описание: Расте в група, някой колонии могат да се състоят от повече от 100 кактуса. Стъблото е сферично или слабо цилиндрично, високо 30-60 см., с диаметър 9-20 см. Ребрата са 12-18, дълбоки от 0,8 до 1,2 мм. Ареолите са големи, сиво белезникави на цвят, с дължина 1 см. и широки от 1 до 3,5 см. Централните бодли са 4 на брой, дълги 5-9 см., а радиалните са 6-8 на брой с дължина 2,5-5 см., цвета на бодлите е кафяв с червени ивички. Цветовете са жълти, дълги 5-6 см., периода на цъфтеж е Февруари-Март. Плода е объл, сух, покрит с власинки, отваря се от основата, когато узрее. Семената са големи и черни на цвят.
Подвид:
- Echinocactus polycephalus ssp. xeranthemoides
*Echinocactus platyacanthus (синоним Echinocactus ingens)
Минимална температура: издържа на температури до -4°C, средна зимна температура 12°C.
Разположение: пълно слънце
Произход: централно Мексико
Описание Расте единично, от начало формата му е обла, с възрастта става колоновиден, достига на дължина до 2 м., а на ширина до 1м. Епидермиса е светло зелен. Върха е силно покрит с власинки, от него разцъфват пъпките. Радиалните бодли са от 4 до 8, а централните от 1 до 4 на брой, по дълги. Цветовете са жълти.
Подвид:
- Echinocactus platyacanthus fa. grandis
Произход: централно Мексико
Описание: Единичен, голям кактус със цилиндрично стъбло, високо до 1-2 метра и с диаметър 60-100 см., цвета му е тъмно зелен, при младите кактуси се забелязват широки хоризонтални ивици. Върха му е изключително вълнист. Ребрата при младите растения са 8, широки, високи и малко или повече вълнообразни, но при възрастните растения са многобройни и по-скоро тънки. Ареолите са раздалечени при младите растения и почти се сливат при възрастните цъфтящи кактуси. Бодлите са здрави, твърди с видими ивички по тях, отначало са жълтеникави, но след това стават кафеникаво червени. Радиалните бодли са от 5-6 на брой, с дължина 3-4 см. Единичния централен бодил е прав, дълъг 4-5 см. Цветовете са жълти на цвят с дължина 4-5 см. Люспиците около плодника са продълговати, в основата си имат множество влакънца, които покриват перикарпела с гъста, плюшена обвивка. Тесните, твърди горни люспици имат връхчета наподобяващи бодлички. Плодовете, скрити под маса от дълги, гладки и бели власинки, са дълги около 4-5 см. Семената са лъскаво черни.
Използване: От стъблата му се приготвя сладко познато като "acitron" или сладко от "viznaga". Използва се при строежа на къщи или друг тип сгради и като декоративен елемент в градините.
*Echinocactus texensis
Минимална температура: издържа на температури до -18°C, средна зимна температура 12°C.
Разположение: пълно слънце
Произход: североизточно Мексико (Коахуила, Нуево Леон, Тамаулипас), южните части на САЩ (Тексас, югоизточно Ню Мексико, Оклахома)
Описание: Растението има синкаво зелено на цвят стъбло, без странични издънки, достига на размер до 20 см. на височина и 30 см. на ширина. Ребрата са закръглени и изпъкнали, от 13 до 27 на брой. Всяко ребро в зависимост от възрастта на кактуса има от 2 до 6 ареола покрити с мъхче. Радиалните бодли излизащи от ареолите са 6-7, с размер 1-4 см, цвета им е червен в началото, с възрастта стават жълти. Централния бодил е само един, дълъг 6 см. и широк до 8 мм., може да бъде по-леко или по-силно извит. Цветовете са от розови до алено червени, на ширина достигат до 6см. Плодовете са обли. Помещението, в което се отглежда растението, трябва по всяко време да е добре проветрено. През лятото се полива веднъж в седмицата. През зимата поливането се ограничава до минимум. То започва отново през пролетта, след появата на цветни пъпки.
Може да се подхранва по време на поливането през пролетта и лятото, по веднъж в месеца.
Пресаждането е на 2 - 3 години.Отглеждат се на слънце градината, в оранжерия или в домашни условия. През лятото най - добре да се изнася навън, ако се гледа в саксия.
Растението не изисква богата почва, но тя трябва да е добре отцеждаща се, с примеси на пясък и натрошена глина.
У дома през зимните месеци температурата не бива да пада под 2 градуса, защото това може да бъде пагубно за растението.Размножаване: Чрез семена или стъблени резници.
Прочетено: 13437 пъти
Градините Descanso - Descanso Garden
Други цветя
 Шизантус - Schizanthus събота 29 октомври 2011 - 11:27:05 Шизантус е едногодишното растение често се избира за пъстрите цветни композиции. Цветовете му са многократно разчленени. Немците го наричат „насечено" или „пеперудено" цвете. |
 Памуче - Gossypium петък 13 май 2011 - 10:23:26 Памуче е едногодишно саксиено цвете, достига височина до 50см. |
 Хеба - Hebe понеделник 17 май 2010 - 11:47:06 Името идва от гръцката митология. Хеба е била дъщеря на Зевс и Хера. Има над 100 вида от тези вечнозелени храстчета, които за съжаление не издържат на ниските зимни температури. Листата на хебата са месести и блестят. |
 Хелиотроп ванилия - Heliotropium понеделник 17 май 2010 - 10:41:25 Хелиотроп е род популярни градински цветя, който включва между 250 и 300 вида. Името идва от “helios” – слънце и “tropein” – обръщам, защото хелиотропа обръща листа към слънцето. |
 Агапетес, китайски фенерчета - Agapetes събота 13 февруари 2010 - 15:36:27 Агапетес са кожести и блестящи и дори когато не цъфти, благодарение на тях агапетесът е красив и декоративен. Цветчетата излизат по едно или по две от листните пазви от декември до март. |
 Лилиум, Крем бял - Lilium четвъртък 15 януари 2009 - 07:43:18 Другото име на лилиума е "Звезда на земята". Легендата разказва, че когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя. И тези цветя са лилиумите. В античността го подарявали на любимата жена като знак за обич. |
- Открити нови видове орхидеи
- Калцеолария, пантофче, чехълче - Calceolaria
- Грижи за цветята през месец Март
- Цветята които носят любов, късмет и пари
- Цинерария ( Сенецио ) - Senecio cruentus
- Соландра - Solandra
- Пасифлора - Passiflora
- Вайгела - Weigela
- Калмия - Kalmia
- Африканска маргаритка - Dimorphotheca Sinuata
- Хризалидокарпус (златноплодна палма) - Chrysalidocarpus
- Кампанула (Витлеемска звезда, камбанки) - Campanula isophylla
Translate This Page
НАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ
