Гъби21 юни 2009
Полска печурка - Agaricus campestre
Създадено от gradinar
неделя 21 юни 2009 - 13:52:49
Искате ли да донесете у дома пълна кошничка с вкусни и дъхави полски печурки, трябва да обходите поутъпканите от добитъка ливади и пасища, да наминете край старите торища, да претърсите наторените с оборски тор и оставени на почивка ниви. Полски печурки ще намерите и по пасищата високо в планините. Но само там, където често е бродил добитък, особено коне и крави.На такива торни места полските печурки се появяват още през април-май, веднага щом слънцето стопли почвата, а дъждът хубаво я намокри. Те се показват над земята като по-малки от орех бели топчици. А после само за броени часове на-едряват и скоро се превръщат в красиви гъби с гугла и пънче.
Полската печурка е популярна гъба, извънредно широко разпространена из цялата страна, но не се среща навсякъде. Започне ли гъбарският сезон през май — юни, ще я откриете най-често край старите торища, по пладнищата на стадата, по пасищата, около местата, където през лятото лагерува добитък. Ще я видите и в нивите, и в градините, торени с оборски тор, край пътищата и пътеките, по които редовно преминава добитък. И ще я познаете много лесно. В началото, когато току-що се е показала над земята, гуглата й е кълбеста, прилича на бяла топчица, по-малка от орех. По-късно ще я видите вече полукълбеста, а след като израсте напълно, става плоска и достига диаметър от 5 до 12 см. Отгоре тя е бяла и гладка или е с бледокафяви повлекла от многобройни дребни сиво-кафяви люспици, но винаги е суха. Никога не е лигаво лепкава. Най-сигурният белег, по който може безпогрешно да се познае полската печурка, е цветът на пластинките по долната страна на гуглата й. Почти веднага щом гъбата се покаже над земята, макар да е още кълбовидно свита, пластинките са вече оформени и са придобили бледорозов цвят. Разтвори ли се гуглата, пластинките бързо започват да потъмняват. От бледорозови те стават червеникавокафяви (затова в много краища на страната полската печурка се нарича червенушка), а накрая — тъмношоколадовокафяви до черно-кафяви.
Друго име: Червенушка
Белези - Agaricus campestre
Шапка:
В повечето случаи по-плътна, с ширина 3 до 10 см. Отначало тя е почти заострена, по-късно става леко разтворена, но заоблена, а при напълно узрялата гъба — съвсем разтворена. Тя е бяла, често матово бяла, а понякога жълтее. Покрита е с люспи, които леко покафеняват. Периферията й е леко завита с остатъци от разкъсаната ципа.
Месо:
Бяло и здраво. По-късно става розово и има лек оранжево жълт оттенък.
Ламели:
Широки, свободни, в млада възраст почти розови, в застарялата гъба шоколадовокафяви.
Спори:
Удължени, споровият прашец е кафяво черен.
Пънче:
Отначало плътно, не по-високо от 3 до 7 см, равномерно дебело, в дъното изведнъж се заостря. То е бяло до светло розово (понякога жълтее), а в застаряващата гъба — по-тъмно. Носи бяло, тясно и тънко пръстенче. Качества — всеизвестна,широко консумирана заради вкусното месо.
Месторастене:
Може да се намери още през втората половина на май, но масовата й поява е през юни — юли. Намира се и през есента до края на октомври. Среща се най-вече по поляните, егреците, наторените места, в градините, но много рядко самата гора. През засушливи периоди не се, появява, но след първия дъжд много бързо расте сутрин рано и се бере след вдигането на росата.
Освен полската печурка у нас се срещат още няколко вида печурки. По окрайнините на широколистните и на иглолистните гори расте бялата горско-ливадна печурка. Нейното месо също е бяло и мирише силно на анасон. А в самите широколистни и в иглолистните гори се среща кървавочервената горска печурка. Нейното месо е кървавочервено, но е приятно на вкус и с хубав наситен гъбен аромат. И тези два вида печурки са отлични за ядене. Затова не се страхувайте, че може да сбъркате полската печурка с тях. Неприятно ще е само, ако попаднете на карболовата печурка. Тя единствено от печурките не се яде, но пък лесно се издава по силната миризма на карбол, която излъчва, когато се разчупи, особено основата на пънчето.
А да се сбъркат печурките с други гъби е невъзможно. Достатъчно е да се погледне гуглата отдолу и да се види, че е с нежно розови или шоколадовокафяви пластинки.
Двойници:
Възможно е да бъде смесена с полската сърнела Lepiota naucina, но не е фатално — тя е вкусна и ядлива гъба. Фатално е смесването й с бялата, жълтата и даже зелената мухоморка.
В повечето случаи по-плътна, с ширина 3 до 10 см. Отначало тя е почти заострена, по-късно става леко разтворена, но заоблена, а при напълно узрялата гъба — съвсем разтворена. Тя е бяла, често матово бяла, а понякога жълтее. Покрита е с люспи, които леко покафеняват. Периферията й е леко завита с остатъци от разкъсаната ципа.
Месо:
Бяло и здраво. По-късно става розово и има лек оранжево жълт оттенък.
Ламели:
Широки, свободни, в млада възраст почти розови, в застарялата гъба шоколадовокафяви.
Спори:
Удължени, споровият прашец е кафяво черен.
Пънче:
Отначало плътно, не по-високо от 3 до 7 см, равномерно дебело, в дъното изведнъж се заостря. То е бяло до светло розово (понякога жълтее), а в застаряващата гъба — по-тъмно. Носи бяло, тясно и тънко пръстенче. Качества — всеизвестна,широко консумирана заради вкусното месо.
Месторастене:
Може да се намери още през втората половина на май, но масовата й поява е през юни — юли. Намира се и през есента до края на октомври. Среща се най-вече по поляните, егреците, наторените места, в градините, но много рядко самата гора. През засушливи периоди не се, появява, но след първия дъжд много бързо расте сутрин рано и се бере след вдигането на росата.
Освен полската печурка у нас се срещат още няколко вида печурки. По окрайнините на широколистните и на иглолистните гори расте бялата горско-ливадна печурка. Нейното месо също е бяло и мирише силно на анасон. А в самите широколистни и в иглолистните гори се среща кървавочервената горска печурка. Нейното месо е кървавочервено, но е приятно на вкус и с хубав наситен гъбен аромат. И тези два вида печурки са отлични за ядене. Затова не се страхувайте, че може да сбъркате полската печурка с тях. Неприятно ще е само, ако попаднете на карболовата печурка. Тя единствено от печурките не се яде, но пък лесно се издава по силната миризма на карбол, която излъчва, когато се разчупи, особено основата на пънчето.
А да се сбъркат печурките с други гъби е невъзможно. Достатъчно е да се погледне гуглата отдолу и да се види, че е с нежно розови или шоколадовокафяви пластинки.
Двойници:
Възможно е да бъде смесена с полската сърнела Lepiota naucina, но не е фатално — тя е вкусна и ядлива гъба. Фатално е смесването й с бялата, жълтата и даже зелената мухоморка.
Прочетено: 14775 пъти
Градините Descanso - Descanso Garden
Други цветя
 Шизантус - Schizanthus събота 29 октомври 2011 - 11:27:05 Шизантус е едногодишното растение често се избира за пъстрите цветни композиции. Цветовете му са многократно разчленени. Немците го наричат „насечено" или „пеперудено" цвете. |
 Памуче - Gossypium петък 13 май 2011 - 10:23:26 Памуче е едногодишно саксиено цвете, достига височина до 50см. |
 Хеба - Hebe понеделник 17 май 2010 - 11:47:06 Името идва от гръцката митология. Хеба е била дъщеря на Зевс и Хера. Има над 100 вида от тези вечнозелени храстчета, които за съжаление не издържат на ниските зимни температури. Листата на хебата са месести и блестят. |
 Хелиотроп ванилия - Heliotropium понеделник 17 май 2010 - 10:41:25 Хелиотроп е род популярни градински цветя, който включва между 250 и 300 вида. Името идва от “helios” – слънце и “tropein” – обръщам, защото хелиотропа обръща листа към слънцето. |
 Агапетес, китайски фенерчета - Agapetes събота 13 февруари 2010 - 15:36:27 Агапетес са кожести и блестящи и дори когато не цъфти, благодарение на тях агапетесът е красив и декоративен. Цветчетата излизат по едно или по две от листните пазви от декември до март. |
 Лилиум, Крем бял - Lilium четвъртък 15 януари 2009 - 07:43:18 Другото име на лилиума е "Звезда на земята". Легендата разказва, че когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя. И тези цветя са лилиумите. В античността го подарявали на любимата жена като знак за обич. |
- Открити нови видове орхидеи
- Калцеолария, пантофче, чехълче - Calceolaria
- Грижи за цветята през месец Март
- Цветята които носят любов, късмет и пари
- Цинерария ( Сенецио ) - Senecio cruentus
- Соландра - Solandra
- Пасифлора - Passiflora
- Вайгела - Weigela
- Калмия - Kalmia
- Африканска маргаритка - Dimorphotheca Sinuata
- Хризалидокарпус (златноплодна палма) - Chrysalidocarpus
- Кампанула (Витлеемска звезда, камбанки) - Campanula isophylla
Translate This Page
НАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ
