Сега да ви разкажа тук историята на моята дихондра.Купих си семена напролет.Бяха доста скъпички, но ги купих,защото много ми хареса мострата на изложителите -сребристи листа разкошно падащи от висящата кошница.И ги купих въпреки ,че мразя да се занимавам със семена и въпреки ,че съм се зарекла .Като отворих капсулата изпаднах в ужас-едни миниатюрни,по-малки от милиметър и отново въпреки се заемам с мерак, получих междувременно инструкциите за сеене по компютъра -и какво о-отново ужас,че влажност,че не знам си какво.И като си се знам каква съм -решавам да постъпя предвидливо и викам приятелката си - голяма цветарка.В капсулата имаше 10 семенца -на нея дадох 2 на мен останаха 8.С голям мерак почнах да ги сея и уж спазих всички изисквания и какво мислите ,че стана.При кълняемост на семената 80 процента-при мен естествено всички измряха , а при нея и двете поникнаха.Значи можете да си представите каква цветарка съм.В последствие тя ми подарява едното и какво според вас става- аз и него уморявам,.Да се смееш ли да плачеш ли. И като дойде рожденния ми ден-5 август тя ми подари и последната вече сравнително добре отгледана дихондра и замина за Петербург за 20-тина дни. Ето го и него - със бляскави сребристи листа -не съм виждала други такива, показаните по-горе са малко по-друг тип дихондри от моята-
сега вече е по голяма и може пак да я снимам Лесно се гледа, за разлика от покълването, издържа на засушаване.Нали знаете, аз такива ги харесвам